Лична драма: Любимата на покойния ни син върна щастието в дома ни
Да загубиш дете е една от най-жестоките трагедии, които могат да застигнат някой родител. Опустошението е цялостно, тъгата безкрайна, а пътят назад към естествения живот като че ли е прекъснат безвъзвратно. Но не във всички случаи, излиза наяве от идващия роман.
Съпругът ми и аз имахме само едно дете. Синът ни Марин порасна хубав и учтив юноша, приключи с триумф университета и стартира работа в огромна компания. Дълго време момчето ни нямаше другарка, а ние с татко му все се надявахме, че скоро ще се задоми. Преди две години изпратиха Марин в дълготрайна командировка в другия завършек на страната, споделя тъжната си история читателка на вестник „ Лична драма “. Един ден той ни се обади и радостно ни заяви, че мечтата ни да имаме снаха е на път да се сбъдне. С неспокойствие се пробвах да науча всички детайлности към бъдещата си снаха. Синът ми показа, че се споделя Мая, доста красива и възпитана, работела като сервитьорка, тъй като била сирак без обучение.
Онемях. Не ми се вярваше, че Марин се е влюбил в момиче, което не е от нашето „ тесто “. Цяла нощ не можах да мигна от терзание. В последна сметка взех решение, че поради щастието на момчето си, ще се опитам да преглътна минусите на бъдещата си снаха. И не щеш ли настъпи време синът ми да се прибира. С мъжа ми нямахме самообладание да посрещнем обичаното си дете. Но вместо да го стиснем в обятията си, от полицията ни оповестиха, че Марин е умрял в автомобилна злополука. Искаше ми се аз да бях умряла. Със брачна половинка ми по този начин и не успяхме да преодолеем шока от загубата. Ужасно да е загубиш дете. След гибелта на сина ни изпаднахме в страшна меланхолия.
Дните незабелязано прекосяваха в нощи, до момента в който най-после се сляха напълно. Превърнахме се в отшелници, изцяло спряхме да поддържаме връзка с хора. И тогава се случи знамение. През една неделна заран някой позвъни на вратата ни. Отворих и на прага си видях красиво момиче в напреднала бременност. Оказа се, че това е Мая, обичаната на починалия ми наследник. Безмълвно двете се прегърнахме, а по бузите ни се стекоха сълзи. Оттогава тя живее с нас. С мъжа ми я приехме с отворени сърца и в никакъв случай повече няма да я пуснем да си тръгне. Днес сме баба и дядо на прелестно момче, което е копие на Марин. Мая ни обича и почита не като свекъри, а като родители. Благодарение на нея, щастието се завърна в дома ни.
Лична Драма
